Село Балей е разположено в най-северозападната точка на северозападна България и се намира много близо до Сърбия. Това практически го прави привлекателно място за развитието на туризъм, имайки се предвид възможността да се използва пътят до сръбската държава за леки коли и камиони. Всъщност много близо е и до град Брегово, в който живеят немалък процент власи. В селото едновременно се говорят и двата езика – влашки и български, в което няма нищо учудващо. През 1951-ва година в Кула стават процеси, получили наименованието Кулски събития. Те са свързани със създаването на трудово – кооперативни стопанства, известни още като ТКЗС. По това време процесът на колективизация върви усилено и немалко хора са принудени насила да станат членове на стопанството. Има и такива, които подписват доброволно и не създават проблеми на властите. Но разбунтувалите се и отказващи да дадат земите си толкова евтино, веднага стават трън в очите. Пет семейства от селото са принудително изселени.
В икономически аспект Балей не може да се похвали с множество работещи фабрики и заводи на своята територия. Местното население се препитава основно със селско стопанство и още по-конкретно – засяването на зърнени култури. Сред тях най-предпочитани са пшеницата и царевицата, но също така и слънчогледа. Той се отглежда при специални условия, като обработката му се извършва в близко отстоящите от селото маслобойни. Характерно е за още за него, че се обработва на ишлеме, а сравнено със сега, ситуацията в миналото по отношение износа на продукция е доста по-добра. Средно между 40 и 60 тона на година домати са се отправяли към различни точки от страната, а днес липсват дори мелиоративните съоръжения. Те до едно са унищожени и не могат да допринесат с нищо за положителното развитие на икономиката. Още през 19-ти век в селото се изгражда православен храм, а населението изповядва източноправославното християнство. Параскев Серафимов Георгиев е един от най-известните свещеници в селото, който дълго време изпълнява всички по-важни литургии. Дали все още той е на поста си обаче е неизвестно, а не е изключено и в самата църква да няма чак такъв голям наплив от посетители по време на празниците.
В близките почивни дни около 6-ти май в Балей се провежда събор, който продължава два дни. В резултата на близко намиращото се поречие на река Тимок, околната среда на селото и много чиста и здравословна. В радиус от поне 30 км няма никакви предприятия, които евентуално биха могли да вдигнат нивото на замърсяване на въздуха. Читалището на влашкото село предлага на местните хора да гледат филми в киносалона, чийто капацитет е от 450 места. През 1961-ва година отваря врати и местното училище, но за последно всички възможни заети 250 места за ученици са пълни през 1970-та. Климент Георгиев с прякор Кимон изпълнява кметските функции по време на строежа на училищната сграда. Лазар Цветков Станев пък остава в историята като първия училищен директор. Поради липса на ученици окончателно се стига до затваряне на школото през 2002-ра година, а по-късно то е ограбено и разбито. В селото се намира и единственият в близост старчески дом за хора с увреждания.
